Свежите тонове, които художникът тъй много обича, стават доста по-светли. Тази весела, излъчваща, младенческа красота картина датира от годината, през която се е образувала групата на живописците-импресионисти. Мане я работи в съседна на жилището си градина, като улавя един-единствен миг - момента, в който
заловилото се за оградата момиче е втренчило поглед в разпрострелия се бял дим на отминаващия влак.
Железницата 1873, масло, платно, 95 x 115 см., Вашингтон, Национална галерия, Едуард МАНЕ
Този дим е просто олицетворение на мимолетността на минутата, внезапността и преходността на чувствата. Него той противопоставя на неподвижността на младата жена, на момичето, на излегналото се кученце и главно - на устойчивата и вечно черна ограда. От това противопоставяне се ражда с нищо несравнимото обаяние на картината. А противоречието се подчертава от някои подробности, като например контраста в цветовете на двете рокли и във фризурите на двете жени. Косите на младата жена са разпилени изпод шапката, а гологлавото момиче ги е
събрало в кок.
