Едва ли има в областта на живописта по-ценен документ за живота на парижката буржоазия и хората на изкуството по време на Втората френска империя от тая картина, в която сред многото елегантни жени и мъже можем да разпознаем модния композитор Офенбах, писателите Бодлер, Теофил Готие и Шанфльори. 

Тази картина се намира в Музея на изящните изкуства в Будапеща. А неин мотив са следните редове на поета:

Навъсеният ти поглед и свити вежди 
не разгарят странния ти образ, не
блясва светлика на красотата и не
пламтят в жарава очите ти!
Ти, вещице! И пак те обожавам, о, ти
лекомислена! Ти, мое страдание! Ти — свиреп звяр!
Ти, подобна на идола на жреца, ще те приютя
навеки в сърцето си!

В съответствие на действителното положение Мане в това платно не може да улови създателя на монументалните романи, борещия се за правда неуморим, бележит мъж, а оня културен, всестранно развит, ненавършил тридесет години писател, който в този момент се бори за утвърждаването си. Мане постига характерната за 
него толкова приятна многобагреност на изградената тъй да се каже по класически образец портретна композиция чрез натрупване на  предметите.

Откриването на световното изложение в Париж през 1878 г. е представлявало истински национален празник. Целият град е бил украсен със знамена. Мане изобразява добре известната нему улица, която се вижда от прозореца на неговото ателие. 

Раздвижената разработка на темата кафене с оркестър, поставянето на преден план на хората от народа не свидетелствуват единствено за начина, по който Мане се свързва с демократичните традиции на Курбе. В тази картина безупречно е осъществено едно от новаторските постижения в стремежите на импресионистите - красотата на сияйните светлини и прозрачността на багрите.