ГРЕКО (ДОМЕНИКОС ТЕОТОКО ПУЛОС) (1541–1614)
Първият световноизвестен майстор на испанската живопис не е испанец. Всъщност той се казва Доменикос Теотокопулос и е грък от Крит. Прякорът му „Ел Греко“ — както днес всички го наричат — означава само, че той е грък. Роден е на остров Крит, но изследователите и до сега не могат да установят със сигурност, в кой точно град. Напоследък за година на раждането му се приема 1541. Смята се, че на младини той е упражнявал живописния занаят при монаси, като работел в любимия на източноправославната църква жанр — иконописта.
Интересите му го карат рано да напусне родината си. По това време остров Крит принадлежи на Венеция и в този именно град попада Греко, но не се знае точно кога. Той работи в ателието на световноизвестния тогава живописец Тициан. Там се запознава с прекрасните съкровища на вълшебния град и с творбите на големите италиански майстори, които работят във Венеция.
През 1570 г. се появява в Рим като известен със своето дарование художник, който има и добри връзки. Той отива в двореца на братовчеда на папата Алесандро Фарнезе и макар да се предполага, че там е работил много, ние едва познаваме този период от неговото творчество. През 1576 г. се преселва в Испания и отива в Толедо, който по онова време е красив, цветущ и един от най-богатите градове на Испания. Тук той изпълнява многобройни поръчки. Изписва олтари на църкви в и край Толедо. Особеното очарование на неговата живопис до такава степен грабва хората, че те просто го затрупват с поръчки. Той отива и в кралския дворец, но рисува само две картини и скъсва връзките си с двора. Очарователните му платна се радват на изключителна популярност. Греко е голям майстор, но редом с това се оказва и добър търговец.
Приема скулптурна, дори архитектурна работа, често сам проектира и архитектурното оформление на някои по-големи олтарници. Когато няколко години преди неговата смърт го посещава в Толедо художникът и талантливият писател Франсиско Пачеко — по-късният учител и тъст 6 на Веласкес — той отбелязва, че старият майстор му показал сбирка от малки репродукции на свои картини. Вероятно клиентите си избирали картината, която им харесвала, именно от тази сбирка (мострена колекция). Знае се също така, че Греко натоварил и един майстор-резбар от Севиля да продава негови платна, като му ги давал на консигнация. Така до нас са стигнали многобройни варианти от една и съща негова творба, а има дори картини, които той рисувал над двадесет пъти. Често се срещат и композиции, от които са запазени — с по-малки или по- големи изменения — повече от десет екземпляра. Многото работа, в която участвува неговият син и помощник, осигурява на Греко охолно съществуване. Той живее богато в своя палат в Толедо, облича се в скъпи, изискани дрехи, забавлява гостите си със собствен оркестър. Този отдаден на блясъка живот се прекъсва едва към края на жизнения му път, защото художникът заболява и е принуден да работи по-малко. Когато през 1614 г. Греко умира, той завещава на сина само някои дреболии.
